САМОНАРАНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; самонараня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. 1. Наранявам сам себе си. Когато ми дойде идеята да се отърва от фронта и да изляза на някоя тилова служба, с такива смели и самоотвержени постъпки почнах да действувам за това, че просто сам се удивлявам. По едно време даже реших да се самонараня. Не е ли смелост да се самонараниш? Елин Пелин, Съч. III, 1972, 127. При психогенна възбуда децата са неспокойни, блъскат, викат, движат се хаотично, при което могат да се самонаранят или несъзнателно да наранят някого. Ал. Лачева и др., СП, 384.
2. Само мн. Нараняваме се взаимно един друг. Децата са се сбили и се самонаранили.